От къде идва името на Павел баня и околните села

От къде идва името на Павел баня и околните села
Инфо

В сърцето на Розовата долина се намира и община Павел баня. Тя е известна основно с курортния град Павел баня, който е посещавам от на 50 хил. туристи годишно, както от страната, така и от Турция, Македония, Русия и др.
Освен основния град Павел баня, в общината влизат още 12 населени места: Александрово, Асен, Виден, Габарево, Горно Сахране, Долно Сахране, Манолово, Осетеново, Скобелево, Турия, Тъжа и Търничени

Много от нас не сме се и замисляли откъде идват имената на тези населени места. Ето какво сочат историческите справки за произхода на имената им:

 

Павел баня
Княз Павел Алексанрович Романов

Княз Павел Алексанрович Романов

До освобождението на България от османско робство, Павел баня не е съществувала, но земите около селището са били използвани за лечение на хора и войници още от дълбока древност. Около горещите минерални извори в града, при археологически разкопки са открити останки от античен град, римски бани и балнеоложки съоръжения, голяма християнска църква и други сгради. Павел Баня възниква като селище непосредствено след Освобождението.

През 1877г. когато е обявена Освободителната война, дни преди изтеглянето на руските войски, в село Турия научават, че Калофер гори защото е запален от башибозуците. Хората побягват през Шипка в района на гр. Трявна. Започва “Бегът през Балкана”. Башибозуците запалили всички села по долината на река Тунджа. Село Турия било напълно опожарено и разграбено. След пролетта на 3 март 1878 г., местните жители се завърнали в Турия, но намерили само пепелища. Част от десетте рода, които се завръщат в своето опожарено село Турия, решават да се заселват около водните извори на запуснатото турско селище Лъджакьой, което се намира в непосредствена близост до топлите минерални извори. Заселилите се турийски родове го кръщават на свети Павел и на най-малкия син на руския Цар Освободител – княз Павел Александрович Романов . Добавката „баня“ идва от баните в селището, построени поради наличието на минералните извори. От 10 ноември 1978 г. Павел баня е със статут на град.

Турия
Село Турия е едно от най-старите в района. През селото минава река Турийска, на която има древен римски мост, който е отлично запазен и се ползва и днес (обитателите го наричат Скокът).
Има няколко твърдения за прозихода на името. Едно от тях е свързано с името на старото село Турия, което се е намирало малко по-нагоре по течението на река Турийска при неин завой в местността „Равнака“ – до днес има периодично появяващ се речен остров в тази местност, наречен Манастирището. Именно на него е било кръстено селото.
След Освободителната война три от десетте обитавали селото рода се завръщат в родното пепелище и възстановяват селото, а от останалите седем един се заселва в полуопразненото турско село Окчилар (дн. Александрово), а другите – в изоставеното турско село Лъджакьой – днешен гр. Павел Баня.
Има и твърдения, че произхода на името идва от древните латински наименования, които са били разпространени в този регион. В околността на това село има многобройни могили и над него едно широко градище. Турия може да е само вариант на tulia; в тази форма споменава Туловското поле дубровничанинът Павел Джорджич в XVI век — Provincia di tulia.
Има и трето предположение: името да е дошло от тор, торище, но тогава щеше да се казва не Турия, а Тория.
Най-близко до истината е името на селото да е във връзка с крепостта „Висок“ и да произхожда от корена тур (кула, крепост на латински).

Габарево
Според едно предание от незапомнени времена селото се намирало в полите на Стара планина, в местността „Габрака“, източно от р. Габровница, срещу днешното село Скобелево. Името си селото получава от думата „габър“, от габровата гора, до която било устроено, а когато по-късно станало преместването му на сегашното място, то било наречено от турците „Ак-баш“ или „Ак-башлъ“, в превод „Бяла глава“, защото според легендата първият предложил селището да бъде преместено бил белоглав старец.
Габарево е известно и като селото със 100-те чучура

Осетеново
По време на османската власт селото се е наричало Доймушларе. Има една легенда, която разказва как се е създало името на селото, и тя е следната: По време на османската власт е имало един областен управител (валия), който постоянно ядял и никога не можел да усети, че се е нахранил. Един ден той решил да обходи владенията си и когато стигнал селото, усетил, че се е нахранил и казал: „доймуш“, което на турски означава „усещам“ (нахраних се). Така нарекли и селото Доймушларе, преведено на български Осетеново.

Тъжа
Историята е свързана с произхода на името на река Тъжа, от което произлиза и името на селото.
Русалийският поход – известен е още и като Марин проход, кръстен на името на сестрата на цар Шишман – Мара. От тук тя е преминала за Одрин през 1393 година, за да стане част от харема на турския султан. Легендата разказва, че когато е била на най-високото място на прохода е помолила охраната да ѝ позволи да се качи на върха, за да погледне за последно към България. От тогава този връх се нарича Мара Гидик (Хубавата Мара) 1890 м. Погледнала от върха, свило ѝ се сърцето и заплакала, а от тъжните ѝ очи изтекла река, която хората нарекли Тъжа.
Оттук и името на селото.
До 1950 година името на селото е Голямо село.

Скобелево
Селото съществува от 10 век. През 1908 година чрез царски указ, когато селото се е казвало Суфилари е прекръстено на Скобелево – на името на православния руски пълководец, героя на Плевен и Шейново – генерал Скобелев.

Търничени
Има данни, че селото е основано от преселници от Търново и от там произхожда името му Търничени.

Манолово
Старите имена на селото са Ашакли, Малко Село, Борисово. 

Долно и Горно Сахране
Двете села са условно разделени от ЖП прелеза на подбалканската линия. Името на селото е от арабски произход – „Сахра“, което означава: кър, пустиня, поле

Виден
Името Виден е съвсем случайно. До 1906 година името на селото е Карагитлии, след това е прекръстено на Село Виден, което е било голямо село до 1960 г. (800 жители), но строежът на язовира залива по-голямата част от селото и изселва много от хората към Павел баня. Към момента селото е с население по-малко от 100 човека.

Александрово
Името Александрово носят осем български села. Едно от тях и и Александрово, област Стара Загора. То е Преименувано на Александрово в чест на цар Александър II Николаевич, освободител на България от османска власт. Преди това е носило турското име Окчилар.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с

Връзка с нас